През последните няколко месеца „лавината“ от коментари за бъдещето на най-ресурсоемката европейска политика набира неимоверна сила. В основата на труса, който я предизвика, беше Брекзит и реалната заплаха от свиване на бюджета на Съюза. Предвид огромният ресурс, който се „влива“ в земеделието на ЕС – около 56 млрд. евро всяка година, равняващи се на 40% от всички средства – вълнението на заинтересованите буквално „си струва“.

 

 

Официално дебатите за бъдещето на ОСП след 2020 година стартираха в началото на ноември миналата година от Европейският парламент. С това евродепутатите положиха основите на нещо, в чиито „довършителни работи“ по-скоро няма да участват, тъй като мандатът им изтича през 2019 г. Вероятно това не ги натъжава, тъй като малцина са тези, на които ще им „стиска“ да заемат твърда позиция в балансирането между исканията на фермерите, зелените организации и обществеността. И въпреки, че вече всички говорят за реформа на ОСП след 2020 г., все по-често се чуват и едни по-умерени и безлични позиции, все повече се говори за отсрочка на промените, преходен период и смекчаване в исканията.

 

 

Аргументите, изтъкващи необходимостта от по-нататъшна еволюция на ОСП се въртят основно около позицията, че в сегашния си вид тя облагодетелства най-вече големите, комерсиални ферми, които не само че прибират по-голямото парче от пая, но и пренебрегват грижите за околната среда, биоразнообразието и демографските фактори. По-бедните страни-членки пък традиционно се оплакват, че богатите са получавали и все още получават повече. Тази безкрайна и необратима несправедливост ги кара да искат още време, в което да „наваксат“, с директното подпомагане например, с което забавят или тотално спират реформите. Но перспективата за една вноска по-малко в бюджета на ЕС - заради Брекзит, за увеличаване на населението на територията на Съюза – заради емигрантската криза, за отварянето на пазара от и към Канада и САЩ – заради Споразумението за свободна търговия, изострят опасенията за стабилността на еврозоната и реализацията на нейната продукция и накланят везните в посока по-съществени реформи, които да са адекватни на настъпващите промени.

 

Освен да намери баланса между държавите-членки и различните заинтересовани страни по веригата, новата ОСП ще трябва да направи така, че Европа да може да защити своето селскостопанско производство. Това означава, че регулациите в селскостопанската политика ще трябва да бъдат все повече на общоевропейско и по-малко на национално ниво, за да може ЕС да претендира за сериозни позиции на световния пазар.

 

 

Другата страна на монетата обаче е нуждата от баланс и минимизиране на сътресенията в тези и без това смутни години. Според мнозина директната подкрепа стабилизира европейското земеделие и му дава възможност все още да поддържа позиции на световните пазари. Зелените мерки от своя страна, въпреки че прилагани по начина, по който това се прави днес, имат спорен ефект, гарантират високото качество и чистота на голяма част от продуктите, които излизат от Стария континент. А предвид мащабите, с които се работи тук, именно качеството се счита за основното ни конкурентно предимство.

 

Проблемът на въвеждането на по-радикални промени е и чисто административен и неслучайно дипломатите изпитват страх от това да започнат съществени промени в текстовете на нормативните документи. Те осъзнават, че това ще им коства години преговори, както между страните-членки, така и между отделните институции в Брюксел. Последната по-съществена реформа на ОСП отне повече от 2 години и 42 така наречени „триалога“ между Комисията, Парламента и Съвета на ЕС, за да се стигне в крайна сметка до единна позиция по отношение на това как да бъдат прилагани директните плащания и каква част от бюджета на ОСП да отиде за дейности, касаещи околната среда.

 

 

С или без радикални промени, едва ли някой може да отрече, че проблеми за решаване има. Наскоро Европейската Комисия даде началото на обществена консултация относно модернизирането и опростяването на ОСП, именно за да привлече вниманието на всички заинтересовани страни – от институциите, през браншовите организации до бизнеса, както и като цяло на тези, които се интересуват от бъдещето на прехраната и селското стопанство на ЕС, върху най-належащите въпроси за решаване. Тези въпроси бяха изведени в следните точки:

 

• Значителният спад в цените на селскостопанските продукти и увеличаването на несигурността на пазара поради макроикономически фактори, геополитическо напрежение и други фактори, които възпрепятстват дългосрочното планиране в сектора.

• Изместването на акцента на търговските преговори от многостранни към двустранни споразумения, за които се изисква внимателно балансиране на офанзивните и дефанзивните интереси, като се обръща особено внимание на някои чувствителни сектори.

• Поемането на нови международни ангажименти от страна на ЕС, по-специално в областта на изменението на климата и относно общите аспекти на устойчивото развитие (чрез целите на ООН за устойчиво развитие — ЦУР). Съюзът е изложен и на други геополитически развития, като например новите широкомащабни миграционни процеси.

 

Резултатите от обществената консултация, която ще продължи в рамките на три месеца, ще бъдат обобщени и публично представени още през лятото на тази година и, по думите на еврокомисаря Фил Хоган, ще залегнат в основата на документите за бъдещето на ОСП.

 

 

Реално погледнато, радикалните реформи от рода на спиране на субсидиите на декар и отпадането на всякакви форми на обвързано с производството подпомагане, са слабо вероятен сценарии за ОСП след 2020. Факт е, че не малко от агроекспертите, политиците и най-вече защитниците на околната среда смятат политиката за земеделието в ЕС за остаряла и се обединяват около искането досегашната система да си отиде, за да може плащанията, базирани върху размера на фермите да отстъпят на такива, насочени към опазване на околната среда. Въпреки това, както отбелязахме, подобни резки движения не са характерни за администрацията на ЕС.

 

Тоталната липса на промени също не е вероятна. Това би означавало надигането на вълна от недоволство поради липсата на достатъчно воля и хъс за реформи.

 

Ето защо, най-вероятно е европейските институции все пак да въведат някоя и друга по-съществена законова промяна. Дискусиите се очертават основно в две от спорните направления на ОСП – обвързаното подпомагане и зелените мерки, както и в посока въвеждането на инструменти за управление на риска.

 

Друга посока на развитие, която твърдо беше заявена по време на среща на земеделските министри на ЕС в края на януари т.г. (G20, Berlin) са устойчивото управление на водите и добрите производствени пратики, научните изследвания и споделяне на знанието, информационните технологии в земеделието и иновациите. 

 

 

Истината е, че от тук нататък не говорим просто за реформи в ОСП, а за промяна в цялостната политика на ЕС в посока въздействие върху заетостта в селата, социалното благополучие и състоянието на околната среда в селските райони. Инструменти, с които може да се въздейства върху тези фактори, са залегнали в другите макро и секторни политики, за които също се счита, че трябва да бъдат преразгледани. Съществените преговори и сериозните сблъсъци на интереси  тепърва предстоят, а у нас, след като утихне вълнението покрай това кой именно пръв е стартирал дебата, предстои много работа. За съжаление все още никой няма реална визия за посоката на развитие, камо ли за конкретни цели и инструменти за постигането им. Но фундаментални въпроси, касаещи пряко нашето земеделие, хранително-вкусова промишленост и развитие на селските райони, вече се обсъждат в Брюксел и е важно бизнесът у нас да бъде добре информиран за развитието на дебатите, да не разчита на решенията и ходовете на администрацията, а да следва добрите примери отвън и сам да генерира такива.