„Третият път” в земеделието
Нов проект на стойност над 5 млн. евро търси среден път между конвенционалното и биологичното земеделие
Възможно ли е в съвременното земеделие да има трети среден път между конвенционалния и биологичния начин на отглеждане на растенията? Германският проект LaNdwirtschaft 4.0 на стойност 5,3 млн. евро търси този път, който да позволи на фермерите да се откажат от синтетичните химикали, но от друга страна да продължат да доставят чрез торене нужните минерални вещества в почвата. Без растителна защита различните части на растенията – стъбла, листа и плодове ще продължат както и досега да са под влиянието на болести и вредители, обусловени от различните климатични условия през отделните сезони. Към тези растения се числят не само зърнените култури царевица и пшеница и протеиновите, но и междинните.
Растителната защита е от определящо значение и за образуването на хумусния почвен слой. Специализираният сайт agrarheute.com съобщава, че нов проект цели да създаде аграрната система на бъдещето, съчетавайки предимствата на конвенционалните и биологични стратегии, компенсирайки по този начин недостатъците от редуцираното използване на химикали. Като партньори в проекта са се включили експерти от университетите в Хоенхайм и Гьотинген, а в ролята на координатор се явява Институтът Юлиус Кюн.
В изпълнение на желанията на потребителите
В по-голямата част от потребителите цари скепсис по отношение на това, че пестицидите не оставят следи в храните и не допринасят за намаляване на биоразнообразието в природата. Все пак мнозина от тях все още смятат, че биоземеделието не е достатъчно конкурентоспособно, и не може да задоволи нуждите от храни. Ето защо тази дилема трябва да бъде разрешена от един „трети път” в земеделието, който да позволи отглеждане на агрокултурите без химия, но с използване на минерални торове. За това ще допринесат модерните дигитални технологии, в съчетание с „биологичните принципи”, казва професор Ено Барс от университета на Хоенхайм. Целта е да се запазят добивите и високото качество на аграрната продукция при запазване и на богатството на почвеното съдържание.
За целта учените взимат под прицел цялата верига на стойността - от отглеждането на растенията и качеството на произведената продукция, през резистентността на растенията и вредителите до управлението на стопанствата и съблюдаване на ефективната защита на околната среда. При това те са направили редица опити на полето, лабораторни сравнения, допитвания и анализи на отделните стопанства. „Освен това към университета в Хоенхайм е създадено експериментално стопанство, в което не се използват пестициди”, казва деканът на факултета по аграрни науки проф. Ралф Фьогеле. Паралелно с това се извършват експерименти и върху полетата на института Юлиус Кюн, които предстои да обхванат цяла Германия. В тези опити се сравняват шест различни системи - три при които не се използват синтетични химикали, две конвенционални и една биологична. Експертите изследват какво влияние оказват плевелите и вредителите върху добивите, както и влиянието им върху опрашителите и почвите.
Централна роля според учените рябва да заема т.нар. Smart Farming. Само тогава борбата с плевелите може да бъде спечелена без използване на пестициди, а чрез използване на дигитализирана и автоматизирана почвообработка и сеитба. Според тях могат да се очакват промени и по отношение на гъбичните болести и вредните за растенията насекоми. Тук според тях е необходимо по-добро прогнозиране, за да се създадат възможности за по-ранно реагиране чрез биологични средства за защита.
Качеството определя успеха на пазара
Следващата стъпка на изследователите е да разгледат под лупа качеството на произведената продукция като целта е да се повишат шансовете за успех на пазара. В кооперация с предприятия са анализирани различни качествени показатели, свързани например с производството на хлебни изделия или тофу. След това те изследват екологичния баланс на различните системи като се определя какво е въздействието по отношение на опазване на природата и околната среда и биодиверсификацията и опазването на водите. Освен това се оценяват социалните и икономически перспективи на отделните системи, и рисковете по отношение на разходите, като се прави съпоставка и с платежоспособността на потребителите. Аграрните системи, при които не се използват синтетични химикали би трябвало да подсилят сегашния двустранен пазар - на конвенционални и биопродукти, като те съответстват и на целите на ООН за устойчиво производство на храни. Според проф. Барс този вид аграрна система може да се наложи като възможно най-устойчивата.
Проектът „LaNdwirtschaft 4.0 без синтетично синтезирана химическа растителна защита“ стартира през юли 2019 година и ще продължи 4 години и половина и обхваща 16 отделни проекта в 20 научни области. Мащабният проект е подпомогнат от федералното министерство на образованието с 5,3 млн. евро по програмата „Аграрните системи на бъдещето”.
Публикация на Мартин Иванов за сп. "Агроном", по материали на agrarheute.com
Още интересни материали четете в Блогът на Мартин: https://marto1602.com/