Светлана Боянова: Цифровизацията в земеделието е за всички, не само за големите
Единствената цел на цифровизацията е повишаване на конкурентоспособността ни в земеделския сектор
Интервю на Мартин Иванов за списание „Агроном“
- Г-жо Боянова, вече започна обществено обсъждане на Стратегията за цифровизация на земеделието. Кои са златните правила за написването на една подобна стратегия, която както видяхме може би остава неразбираема за голяма част от фермерите?
- Стратегията за цифровизация може би не е неразбираема за тях. Въпросът е те да разберат за какво става дума за след няколко години, защото от стратегията не може да имаме резултати веднага, както всички са свикнали. В този случай сме направили дългосрочно планиране чрез използване на цифрови технологии да се подобри българското земеделие. Като говоря за подобряване имам предвид във всяко едно отношение, дали ще правим по-ефективно земеделие, дали ще произвеждаме продукция по нов начин или ще търсим нови пазари, и как цифровите технологии ще ни помогнат. Дали производителите ще се чувстват по-сигурни от това, че купуват български храни. Съществуват приложения, които могат да им помогнат да разберат точно от какво е произведена всяка една храна, или с какво е хранено едно животно, с какво е пръскано едно растение. Цялата тази информация може да я има в една база данни. Също например ако искаме да засилим експорта на биопродукция, може да се използват за целта така наречените блокчейн технологии. Изобщо за подобряване на цялата хранителна индустрия могат да ни помогнат цифровите технологии. По тази причина за мен беше важно да идентифицираме как едно производство може да стане конкурентоспособно чрез цифровите технологии, и как държавата може да подобри комуникацията със земеделските производители. Това би спомогнало за създаване на по-добри анализи не само от аграрното ведомство, но и от държавата като цяло, и не на последно място ще ни помогне за разширяване на пазарите.
Изброявайки всичко това, много лесно се идентифицираха всички неща, без които не може да се случи нищо от това, което сме определили като цели. Така например заложихме цели за изпълнение в областта на инфраструктурата, защото без широколентов интернет няма как да се случи каквато и да е цифровизация, тъй като достъпът до интернет дава възможност за използване на много различни приложения. Информацията събирана чрез тях може да ни доведе до вземането на различни крайни решения, които да имат приложение в различните бизнеси. Според нас въпреки че се работи по изграждане на широколентов достъп до интернет по ПРСР, са необходими още много инвестиции, защото с колегите от министерството, още когато се разработваше тази мярка, се създаде и стратегия за широколентовия интернет, предвиждаща по-висока скорост от порядъка на до 100 Mb/s. Следващата инвестиция в инфраструктура за свързаност е изграждането на метеостанции, които ще позволят събирането на информация в цялата страна, а не само от тези на института по Метеорология и хидрология, които не са нито достатъчни, нито толкова конкретни.
След това се отива на ниво стопанство, тъй като за да събира данни от личното си стопанство, на даден земеделски производител са нужни определено различни видове сензори и дронове, в които също ще трябва да се инвестира. Към това се прибавят всички инвестиции, свързани с прецизно напояване и торене, ето защо сме ги предвидили в стратегията като отделна дейност. Освен това е нужно да се работи за създаване на нови продукти и приложения, тъй като не можем да се ограничаваме само със съществуващите.
Например земеделски производител, чието стопанство се намира в полупланинските и планински райони би имал нужда от един вид решения, а този, чието стопанство е разположено в равнините части от други. Тук е мястото на ИТ специалистите, които трябва да имат достъп до земеделеца, и обратното, за да могат заедно да намерят отговор на въпроса, какво е необходимо да се промени, чрез помощта на цифровите технологии. Затова сме предвидили научноизследователска дейност чрез така наречените цифрови иновационни хъбове. Както знаете това е и концепцията на ЕС за Дигитална Европа, която предвижда изграждането на подобни цифрови иновационни хъбове, представляващи събрани на едно място - наука, разработчици, браншови и фермерски организации, дори банкови и финансови институции и местната власт, в зависимост от концепцията за развитие на даден регион или страна. В него се включват и частни компании, които разработват различни решения, които могат да се ползват от бизнеса. Предвидили сме, че може да липсва нужната култура и умения за работа с цифровите технологии, въпреки наличието на средства, и сме включили и дейности свързани с обучение, консултиране и организиране на информационни кампании. Без държавата обаче, цифровизацията няма как да се случи, още повече, че тя събира информация чрез различни регистри. Фермерите също подават такава информация например чрез регистъра на биооператорите, или такава информация се събира от развъдни организации, както и за семената и посадъчния материал.
- Като споменахте за свързаността, къде е мястото на така наречените облачни услуги?
- Знаете че имаме и държавна облачна услуга, като информацията по някакъв начин също се събира там, но това което предлагаме е всички съществуващи регистри било електронни, било на хартия да влязат в така наречената блокчейн система. Тя е най-разпространената подобна технология, и ще направи възможно децентрализирано записване на информацията, така че да позволи достъп до нея от различните заинтересовани лица разбира се със съответните нива на достъп както и нейната верификация от компетентните за това лица. Блокчейн технологията е с много широки възможности на използване в сфери като здравеопазване, земеделие и други, където има така наречените вериги на доставки. Алгоритмите свързващи различните блокове позволяват по-голямата прозрачност, доверие и сигурност на транзакциите.
На ниво ЕС вече има няколко проекта основани на блокчейн технологиите, и ако някой предложи добра блокчейн технология в земеделието, позволяваща например достъп до данните събирани от метеостанциите, и на база на това може да се разработят различни ИТ приложения. Някои от тях могат да показват какво е производството на вино, къде да продаваме заедно и така въвеждането на блокчейн технологиите може да има много повече и най-различни ползи.
Стратегия за цифровизация се планира и в новия програмен период на ОСП, в която се предвижда отделните държави-членки да покажат в хоризонтален приоритет в кои интервенции я виждат, например при обучението на фермерите да се задели един пакет за цифрови умения. Искаме или не процесът на цифровизация си тече и пак ще се случи. Ето защо според мен е по-добре да си го поставим за цел, че искаме цифровите технологии да подпомогнат по-доброто развитие на земеделието ни.
Важно е да отбележим също, че цифровизацията е инструмент не само за големите фермери, а за всички, защото в един момент дадена разработка е възможно да се ползва на по-ниска цена и при малките фермери. Освен това според мен благодарение на това, че позволява избягване на посредници, блокчейн технологията е много подходяща за по-лесно намиране на контрагенти точно от по-малките производители. Разбира се има още какво да се направи по отношение на правната уредба и опазването на данните, но по новата програма „Хоризонт Европа” са предвидени 10 млрд. евро до 2027 година за иновации в земеделие и хранително-вкусова промишленост.
- Кои държави са по-напред от нас в изготвянето на стратегията и може ли да посочите някои примери, от които сте се ръководили при създаването на българската стратегия за цифрово земеделие?
- Почерпихме примери от последния семинар, организиран от „Европейско партньорство за иновации” през декември миналата година в Антверпен, където бяха представени различни инициативи във връзка с цифровизацията. В стратегията сме заложили и инициативата Smart Villages, чието развитие също трябва да се обмисли, защото наличието на широколентов интернет е една предпоставка за наличие на т.нар. „умни /интелигентни села”, където всички услуги са базирани на блокчейн технологиите. Страни като Унгария и Холандия работят върху стратегиите си за цифровизация, като последната има обща стратегия, която включва храни и околна среда. Имахме възможност да посетим също Гърция, за да видим, че нашите съседи са създали план за цифровизация на проектен принцип, в който са заложили подобен род дейности. Запознали сме се с проекта e-Agriculture на ФАО, почерпили сме информация за развитието на блокчейн технологиите на ниво ЕС. Участваме в работните групи за цифровите иновационни хъбове, а чрез нашия хъб Agrohub.bg се включихме в Smart Agri Hubs, проект по програмата „Хоризонт 2020” на стойност 20 млн. евро, който тепърва стартира. Направихме и анкета сред земеделските производители за техните нагласи спрямо цифровите технологии, която показа, че има нужда от обучение и информация. Има също така няколко готови стратегии за цифровизация на селските региони на Германия, Франция и Великобритания. До момента сме идентифицирали 34 оперативни групи в различни европейски страни, които изпълняват проекти, свързани с тестванe и внедряване на цифрови технологии. В обучението на фермерите за цифрови умения вaжна роля ще трябва да играят службите за съвети в земеделието, а националните селски мрежи имат голямо значение за изграждането на „умните села”. Някои от въпросите нямат отговори, и сега е моментът да се правят критики и предложения по стратегията. Единствената цел на тази цифровизация е нашата конкурентоспособност - производство на повече и по-качествена продукция на по-добри цени, подобряване живота в селските райони и опазването на околната среда.
- Под „дигитализация” в общия и широк смисъл се разбира използване на цифрови технологии. Разбират ли нашите земеделски производители какво е значението на управлението на данните и имат ли нужната подготовка за да ги анализират?
- Според мен все още не, и тук е ролята на обученията за цифрови умения и компетенции, за които стана дума вече. Не може да се планира прием за инвестиции в цифрови технологии, без да е отворена преди това мярката за обучения, и подобен пример разгледахме на срещата в Антверпен. Нужно е хората да имат базови умения за боравене с цифровите технологии, и затова сме препоръчали в университетите, които подготвят кадри за агросектора да се преподава дисциплина, свързана с цифровото земеделие, дори и в земеделските гимназии е възможно подобно обучение. Потенциалът на цифровите тeхнологии като цяло е много голям, но ние все още у нас не сме покрили цялата страна с различнни цифрови решения, и още не можем да разберем докъде се простира той.
- Има ли опасност у нас цифровизацията в земеделието да се случи само на национално ниво, и да не слезе по-надолу към регионите и селата, защото все пак говорим за многостепенност на процеса?
- Рано е да се каже, защото трябва първо да видим как тази стратегия за цифровизация се усеща от хората, а тя е свързана и с потребителите, с културата на търсене и намиране на това да искаш и да знаеш повече. Свързана е и с възможност за прогнозиране и др. Цифровизацията на икономиката е приоритет на ЕС, но не стане ли приоритет и на отделния човек, ще проработи значително по-трудно. Подобно нещо е и мярката за иновации, защото ако земеделския производител не осъзнае, че тя не е свързана с инвестиции в покупката на инвентар, а за иновации, няма как да се получи. Ако липсва нагласата за нещо ново, тогава даден проект може и да се случи, но това няма да увеличи просперитета на фермера. Най-общо казано на иновациите трябва да се гледа като на един инструмент, с помощта на който да се постигнат набeлязанитe цели, и вече покрай внедряването му са необходими инвестиции за обучения, за информационни срещи и др.
- По време на презентацията на АГРА 2019 дадохте пример за сътрудничеството на науката и земеделския бизнес в Германия. Отворена ли е нашата наука към подобно сътрудничество?
- Да това е пример за сътрудничество само в една от федералните прoвинции. У нас като чели представата за мярката за инoвации е малко по-изкривена. Мисли се че се касае за инвестиции, например в създаването на нов сорт растение. В тази мярка обаче не това е основното, защото се тръгва по обратния път. Мярката за иновации също цели сближаване между наука и земеделски стопани, но предложението за това, какво му е необходимо трябва да излезе от стопанина. Той трябва да потърси подкрепата на науката и целия й арсенал. Науката трябва според мен да се адаптира към потребностите на практиците, а да не се фокусира само върху чистите научни разработки, а върху такива с приложимост в земеделието, Ако се обърне процеса, мисля че тя може много да помогне на фермерите.
- В процеса на дигитализация кой трябва да комуникира основно с фермерите за да ги подпомогне за да се обърнат към цифровите технологии?
- Това е ролята на цифровия иновационен хъб, който по принцип трябва да може да предлага различни дейности, свързани с тестване и валидиране, създаване на прототипи, организиране на курсове за обучения и др.. Трябва да умее да прави връзка между хората, защото в него се събират в едно интересите и на производители, и на ИТ специалисти, и на наука. Ето защо е важно, кой е водещият в подобен хъб, който да е нещо като иновативен брокер да провокира търсенето на хъба от всички заинтерсовани лица и да се работи по конкретна тема или поръчка. Мисля че в това ще се състои ролята на дигиталния хъб, защото поне за сега държавата няма този капацитет, който да задели за всекидневен контакт със заинтересованите страни. Например в Гърция има подобна структура, действаща като дигитален хъб, в която са включени и агрономи и ИТ специалисти, които винаги могат да оказват подкрепа на земеделските производители при събиране на суровите данни в стопанството.
- Как може да се преодолее предизвикателството, свързано с координацията на 27-те дигитални стратегии на страните членки на ЕС на наднационално ниво? Има ли опасност това да не се случи?
- Не, няма, защото всички национални стратегии за цифровизация трябва да отговарят на определените от Брюксел цели. Съществува възможност да има различия в дейностите по плановете, но резултатът трябва да е един и ролята на стратегическите планове е да защитят това, че ще бъдат постигнати определените девет цели. Не мисля, че различието в стратегическите планове и стратегии ще попречи на това, да има обща политика за цифровизация, но тук за пръв път всяка от страните сама предлага дейностите, чрез които да я постигне. Другото важно нещо са индикаторите които се поставят за постигане на набелязаните цели, дали ще са количествени или качествени. Трудността е не в поставянето на целите и дейностите, а в измерването на резултатите.
Източник: сп. „Агроном“, март 2019